Окончателно покоряване на балканския полуостров

След като превзема Константинопол, Османската империя подлага на преоценка връзките си с европейските сили. Този акт на първо място засяга генуезката колония, обитаваща квартала Галата. Нееднократно генуезците демонстрират политическа нелоялност във връзките си с османската държава. След завоюването на византийската столица подестът на генуезката колония проявява благоразумие, като тържествено връчва на султана ключовете от Галата. Кварталът е поставен под османски суверенитет. Мехмед II задължава генуезците да срутят стените на Галата и да предадат оръжието и топовете. В замяна султанът оставя на генуезците имуществото им и техните църкви и им разрешава свободна търговия.

Венеция няма сериозни затруднения при освобождаване на затворниците си и за сключване на съюз с Османската империя. Според договора за мир и приятелство от 18 април 1454 г. тя е оторизирана да гарантира корабите и имуществото на своите граждани в Османската империя. Венецианците получават право на свободен достъп в османските пристанища и да търгуват, като плащат такса от 2% върху стойността на стоката. Османските търговци и стоки се ползват с реципрочни права във венецианските пристанища. Малко по-късно подобни права и облекчения за търговия в Османската империя получават и другите второстепенни европейски сили, като Флоренция, Рагуза и др. Неуредени остават отношенията с рицарския орден, който се намира на о. Родос. Той системно отказва да плаща трибут на султана. След падането на Константинопол три основни части от бившата Византийска империя — Пелопонес, Енос и Трапезунд, продължават съществуването си като трибутарни владения. В новата ситуация те заедно със Сръбското деспотство са задължени да плащат на османската държава увеличени годишни вноски.

Както става ясно от продължителната жестока борба срещу албанското въстание, основната грижа на Мехмед II са балканските проблеми. За него най-важно е стабилното установяване на османска власт по р. Дунав и в Унгария, която по време на управлението на султан Мехмед II е най-голямата пречка за османската експанзия към Средна Европа. Този проблем логически се свързва със Сърбия, която дълго време е буферна държава, макар и под османско влияние. Въпреки това Унгария играе огромна роля в политическия живот на Сръбското деспотство. През 1451 г., като се съобразява с този факт, Мехмед II разширява териториите, подвластни на Георги Бранкович. След падането на Константинопол прозорливият сръбски деспот по своя
инициатива се отказва от някои територии в полза на Османската империя, но султанът предявява претенции за Смедерево и Голубац, разположени на брега на р. Дунав, и за Белград, който е смятан за врата към Унгария. Финансовите потребности на империята диктуват от Сърбия да се иска и Ново Бърдо. Всичко това означава, че Османската империя е решила да ликвидира Сръбското деспотство.

Първите военни операции срещу сърбите започват през пролетта на 1454 г., но са неуспешни. Помощ на деспотството оказва Унгария. През следващата година са възобновени атаките и в началото на юни османците завземат Ново Бърдо. Освен това със сръбския деспот е подписан договор, според който Сърбия е задължена да плаща трибут и ла укрепи връзките си с Османската империя в ущърб на Унгария.

Обстановката в Сърбия се усложнява след смъртта на Георги Бранкович (декември 1456 г.), който е наследен от сина си Лазар, но той управлява едва една година — до 20 януари 1458 г., когато умира. Поради липсата на преки мъжки наследници на деспотската власт започва междуособна борба, която приема характер на проосманско и проунгарско движение. Проосманската партия се формира върху ненавистта срещу унгарците и католиците. Православните сърби смятат, че техните обряди и ритуали са заплашени по-малко от османците мюсюлмани, отколкото от католиците. Водач на тази група е Михайло Ангелович, брат на новия велик везир Махмуд паша. Отправена е покана към султана да подкрепи проосманската група. През март 1458 г. Махмуд паша се насочва към Смедерево, но в края на същия месец в града избухва бунт и връх взема проунгарската група. Вследствие на това събитие великият везир влиза в Сърбия като враг. Той превзема редица незначителни селища, но се отказва продължително да обсажда Смедерево. Защитниците на града разпространяват слуха, че скоро ще получат помощ от новия унгарски крал Матияш Хуниади, който получава короната на 24 януари 1458 г. Слухът въздейства на Махмуд паша, който смята, че обстоятелствата не му позволяват да започне нова война с Унгария. По тази причина той се оттегля в Скопие, където през октомври 1458 г. се среща със султана и го информира за обстановката на Балканите.

Османците решават да се противопоставят на Унгария, която по свое желание и със собствени средства се опитва да укрепи ситуацията в Сърбия. Преди всичко унгарците активно съдействат за стабилизирането на деспотската власт. През януари 1459 г. те признават като деспот на Сърбия Стефан Томашевич, син на босненския крал Стефан Томаш. Официалното заемане на трона става на 21 март 1459 г. Стефан Томашевич се оженва за Елена, дъщеря на Лазар Бранкович. Династичният брак трябва да легитимира управлението на Стефан Томашевич. В знак на благодарност към унгарците той приема техния сюзеренитет. Османската реакция срещу този акт е незабавна. Мехмед II нахлува с войските си в Сърбия, където напредва към Смедерево, без да среща някаква съпротива. От името на своя син босненският крал Стефан Томаш решава, че е по-добре да се водят преговори, отколкото военни действия. Сключено е споразумение, според което Смедерево е предадено на османците, в замяна на което Босна получава някои облаги на сръбско-босненската граница. На 20 юни 1459 г. без съпротива на османците е предадена столицата на Сръбското деспотство, което слага край на сръбската държава. Това предизвиква голям смут и страх сред западните съседи на Сърбия, които правилно преценяват, че е рухнала поредната преграда по пътя на османците към Европа.

Към средата на ХV в. някогашното силно Босненско кралство се разпада на две части. Северна Босна е управлявана от крале, произхождащи от династическата фамилия Твъртко, а южната част на страната през 1448 г. се отцепва и е управлявана от Стефан Вукич, който се провъзгласява за херцог, откъдето и областта получава името Херцеговина.

През втората половина на ХV в., когато в Босна се засилват междуособните войни, започва активната османска намеса във вътрешните работи на страната. Османската империя използва нежеланието на част от великашите патарени да се подчинят на католическа Унгария, привлича ги на своя страна и те стават опора на нейната политика. Постепенно Истанбул успява да наложи на Босна плащането на годишен данък. В антиосманската си политика босненските крале често разчитат на Унгария и Папската курия, а за да спечелят тяхната благосклонност подлагат на жестоки гонения патарените богомили. Последният босненски крал Стефан Томашевич (1461 — 1463), надявайки се, че папа Пий II ще организира кръстоносен поход срещу османците, през 1462 г. отказва да плаща годишния трибут на Османската империя. В отговор на това през 1463 г. султан Мехмед II начело на голяма войска нахлува в Босна. Той без съпротива превзема една от най-големите крепости на страната — гр. Бобовац. В гр. Ключ е пленен крал Стефан Томашевич. Една след друга босненските крепости се предават на османските войски. Така за по-малко от месец и половина Босна е завладяна. Няма друга страна на Балканите така лесно и бързо покорена от османците. Причината се крие в пълния икономически упадък и политическо изтощение на страната, раздирана от социална и религиозна борба.

Портрет на Мехмед II Фатих от Синаи бей. миниатюра, XV в.
Портрет на Мехмед II Фатих от Синаи бей. миниатюра, XV в.
В последния период от съществуването на Херцеговина започва остра борба между херцог Стефан и сина му Владислав. Като се възползват от враждата между бащата и сина, през 1465 г. османците завладяват по-голяма част от Херцеговина. Последните територии от херцогството са покорени през 1482 г.

Към средата на ХV в. в планинските райони на Черна гора господства феодалният род на Черноевичите. В борбата си срещу османските нашественици те разчитат на Венеция, която владее Черногорското крайбрежие. За да има по-солидни гаранции срещу османските завоевателни аспирации, Чернагора приема венецианския сюзеренитет. Независимо от тези политически маневри обаче през 1496 г. Черна гора е покорена от османците.

Наред с напрегнатата борба за покоряване на западните и северозападните части на Балканския полуостров Османската империя се ориентира към ликвидиране на останалото от Византийската империя. През 1456 г. Мехмед II слага ръка върху Енос и островите Тасос, Самотраки и Имврос. В същото време двамата братя Димитри и Тома, деспоти в Морея, отказват да изпълняват основното си васално задължение към Истанбул — редовно изплащане на ежегодния трибут. През април 1458 г. Мехмед II в заплашителна форма ги предупреждава незабавно да изпратят полагаемата за последните няколко години сума. Деспотите не отговарят. Тогава султанът нахлува в Пелопонес и въпреки отчаяната съпротива на населението северната част на Морея става османско владение.

Независимо от репресивните действия на Мехмед II Морея не е умиротворена. Деспот Тома губи повече територии, отколкото своя брат Димитри по време на кампанията през 1458 г. Тома започва антиосмански действия, следвайки традиционната политика на Палеолозите за съюз с католическия Запад. Обръща се за помощ към папата. През юли 1459 г. той му изпраща 300 войници, с които Тома заедно с подкрепящите го феодали напада областите, преминали под османска власт, за да си върне някои от градовете. Едновременно с това той напада и владенията на брат си Димитри, като успява да присъедини към териториите си някои градове в Месения. При тези обстоятелства Димитри е принуден да потърси помощ от османския управител на Атика — Омар бей, който разбива войските на Тома и опустошава цяла Морея.

Досегашните взаимоотношения на Османската империя с Пелопонес показват, че е настъпило време непокорната провинция на бившата Византийска империя да бъде поставена под безусловната власт на Истанбул. С това намерение през май 1460 г. Мехмед II нахлува в Морея. На 30 май Димитри се подчинява на османците, без да се съпротивлява. За тази си сервилност деспотът е възнаграден — получава като ленно владение Енос и о. Лемнос. Брат му Тома избягва с кораб на о. Корфу и оттам се прехвърля в Рим. През лятото на 1460 г. Морея е окончателно покорена от Османската империя. Така са унищожени и последните останки от Византийската империя на Балканите.

Борбата на балканските народи срещу османците продължава век и половина. Време, достатъчно за държавите в Средна и Централна Европа да излязат от състоянието на политическата раздробеност и да създадат централизирани монархии, способни да спрат османската инвазия в Европа.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>