Обединяването на Мала Азия в рамките на Османската държава

През втората половина на ХV в. освен унищожаването на Византийската империя се случва още едно значимо събитие — обединяването на териториите в Мала Азия в рамките на Османската империя. С кампанията през 1461 г. Мехмед II иска да сложи край на независимостта на двете големи черноморски пристанища Синоп и Трапезунд. Превземането особено на Трапезунд има не само чисто икономически аспект, но и важно политическо значение. Трапезундската империя е последният жалък остатък от някогашната могъща византийска държава. Благодарение на нейния център — Трапезунд — едно от най-големите черноморски пристанища, тя има солидно място в транзитната търговия на европейските държави с Иран, Индия и Китай, като съперничи на Генуа. От тази търговия Трапезундската империя извлича огромни печалби, които в началото на ХV в. достигат 700 000 дуката, равняващи се на доходите на английския крал по същото време. Казаното е достатъчно, за да се разберат мотивите на подготвяното превземане на Трапезунд от Османската империя. Не по-малко значение имат имперските амбиции на Мехмед II за непоклатимо утвърждаване устоите на единната централизирана Османска империя. Тази цел осъжда на смърт на всички временни, независими и полунезависими, политически образувания в Анадола.

Естествено на първо място стои въпросът за ликвидирането на Трапезундската империя, която освен това влиза в политически комбинации със своите съседи на антиосманска основа. Пътьом към Трапезунд Мехмед II елиминира незначителното бейство на Джандаридите с център Синоп. Владетелят му — Къзъл Ахмед бей, стриктно изпълнява до този момент васалните си задължения. Султанът обаче смята, че подобни взаимоотношения вече са изживели времето си и трябва да отстъпят място на по-опростени връзки — пълно политическо подчинение. Без съпротива Къзъл Ахмед бей предава Синоп на османците и бейството му става интегрална част на османската територия.

След покоряването и на Кастамона османската армия продължава движението си в източна посока и влиза в контакт с държавата Аккоюнлу, управлявана от номадската аристокрация на туркменските племена. През 50—60-те години на ХV в. Аккоюнлу е обширна държава, в която влизат Армения, Азърбайджан, Карабах, Кюрдистан, Диарбекир, Ирак и Западен Иран. Нейна столица е азърбайджанският град Тебриз. Султанът Узун Хасан разполага с голяма армия и икономическа мощ. По тези причини Мехмед II предпочита да не влиза във военен конфликт и приема предложението на Узун Хасан за мирни взаимоотношения. Това развързва ръцете на султана за по-нататъшни действия срещу Трапезундската империя. В същото време Трапезунд е блокиран по море от османския флот. Едномесечната блокада максимално изтощава материалните възможности на града за съпротива срещу османците. Поради това, когато сухопътната армия на Мехмед II пристига край Трапезунд, гърците приемат предложението на султана за капитулация без сражения. На 15 август 1461 г. градът е присъединен към османските владения. Една част от населението му е откарана в Истанбул, където е разпределена да обслужва султана и везирите му.

След ликвидирането на Трапезундската империя Мехмед II практически притежава цялото анадолско крайбрежие на Черно море. Неговата власт в Анадола обаче продължава да бъде оспорвана от държавата Аккоюнлу и от Караманския бейлик. По това време вътрешнополитическата обстановка в Караманския бейлик е благоприятна за завладяването му от Османската империя. През лятото на 1464 г. умира владетелят на бейлика и между синовете му започва борба за власт. Пир Ахмед, който управлява Коня и по-голямата част от страната, претендира за целия бейлик, а брат му Исхак се обръща за помощ към Узун Хасан. Мехмед II смята ситуацията за подходяща и се намесва в полза на Исхак, който успява да вземе властта в бейлика. Като благодарност новият емир отстъпва на султана районите на Акшехир и Бейшехир, които отдавна са обект на спорове между двете държави. Мехмед II е недоволен и иска повече, но не получава положителен отговор от Исхак. Тогава султанът изпраща военна помощ на Пир Ахмед. В резултат през 1465 г. Исхак е принуден да бяга при Узун Хасан, а след това в Египет. Пир Ахмед обаче е неблагодарен към султана. Вместо исканите нови териториални отстъпки, той се ориентира към политика на по-нататъшно укрепване на своята независимост. Това е достатъчен повод за Мехмед II през пролетта на 1468 г. отново да тръгне срещу Караманския бейлик. Войната е продължителна и изтощителна и за двете страни. През декември 1474 г. Караманският бейлик е окончателно покорен от Османската империя.

Установяването на Османската империя по Черноморското крайбрежие е силен удар за търговията на Венеция и Генуа и сериозно засяга икономическите интереси на държавата Аккоюнлу. Фактът е основание през 70-те години на ХV в. да започнат преговори между Венеция, Генуа и Аккоюнлу с активното участие на папата за сключване на антиосмански военен съюз. Идеята за създаване на източен блок срещу Османската империя е много популярна сред италианските градове републики. С тази цел техните посланици дори посещават Русия и Златната орда. Все пак основните си надежди те възлагат на султан Узун Хасан, за силата и мощта на който имат твърде преувеличена представа. Венеция даже се опитва да изпрати на Узун Хасан оръдия и огнестрелно оръжие.

Узун Хасан започва военни действия срещу Османската империя през 1472 г., като се надява на помощта на Караманския бейлик. На територията на бейлика османската армия нанася съкрушителен удар на Узун Хасан. Военните действия между Османската империя и държавата Аккоюнлу продължават до 1475 г., когато след поредната голяма победа на османската армия малоазиатските владения на Узун Хасан са присъединени към Османската империя.

Едно от най-големите постижения на източната политика на Мехмед II е присъединяването на Крим към Османската империя. От средата на ХV в. Крим е самостоятелно татарско ханство. На неговите южни брегове са разположени много от търговските колонии на Генуа, които след падането на Константинопол придобиват изключително значение за източната търговия. По тази причина генуезките кораби, често игнорирайки Истанбул, проникват в Черно море. Мехмед II решава да завладее генуезките колонии в Крим и по такъв начин да лиши генуезците от основанието да се домогват до установяване в Крим. През 1475 г. султанът изпраща към бреговете на Крим голям флот с многобройна войска. Превзети са Кафа, Судак и Керч — най-важните градове, крепости и търговски центрове. Османците завладяват малкия град Тану на Азовско море, където построяват крепостта Азак (Азов). Крайбрежната ивица на Крим с център Кафа е включена в състава на османските владения, а степната част на Крим и териториите по долното течение на р. Днестър са предадени на кримския хан. От този момент Крим изгубва своята независимост и става васално владение на Османската империя.

Завладяването на Крим от османците причинява големи щети на търговията между държавите от континентална Европа и от Изтока, за които черноморският път има по-голямо значение от средиземноморския. Европейските стоки тръгват на Изток по р. Дунав и по суша през Полша и Молдова. Междинни пунктове в тази търговия са крайбрежните градове на Крим. Подчиняването им на Османската империя сериозно затруднява търговията в Черно море. В същото време османците сериозно затрудняват европейската търговия в Източното Средиземноморие. Изход от сложната ситуация е намерен чрез трасирането на заобиколния път на Изток покрай Африка. Както е известно, това е причина за Великите географски открития в края на ХVв.

Към края на ХV в. благодарение на непрекъснатите войни и сложните политически комбинации на Мехмед II е създадена могъщата военноикономически и с огромна територия Османска империя. Най-неочаквано обаче Завоевателят умира в Западен Анадол на 3 май 1481 г. Доказано е, че това е неестествена смърт. Султанът е отровен от лекуващия го лекар по поръчение на собствения му син Баязид. Европа посреща вестта за смъртта на Мехмед II с облекчение и ликуване, като Божия милост и като избавление от великата опасност, която заплашва европейските държави.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>