Нови завоевания на Османската империя в Арабските страни, на Кавказ и в Африка

На изток традиционните инициативи на Сюлейман, започнати в началото на неговото управление, имат положителен резултат. През 1523 г. в Истанбул пристига сефавидски посланик, който сключва временен мир с Османската империя. На следващата година обаче умира шах Исмаил и оставя за наследник на престола по-големия си син Тахмаси. Племенните вождове на шиитите (казълбашите) започват борба помежду си, в която оспорват правото на управление на страната от името на малолетния шах. Междуособиците в Иран са в полза на Османската империя, която не се опасява от изненади от иранска страна. През 1528 г. обаче един амбициозен емир казълбаш взема властта в Багдад и отхвърля властта на шаха. Заедно с това той се готви да приеме сюзеренитета на османския султан, но е убит от хората на шаха и върху Багдад отново е установено господството на Сефавидите. От османска страна този акт се оценява като посегателство върху легитимните права на султана да владее провинцията с център Багдад. Обстановката в Унгария не позволява на Османската империя в този момент да предприеме репресивни действия срещу Иран, които трябва да завършат със завоюването на някои спорни погранични територии, сред които особено значение се придава на Ирак и на Задкавказието.

По това време Ирак има огромно значение като транзитна територия за търговията, от една страна, между Индия и съседните арабски страни и, от друга, европейските страни. На транзитния търговски път възниква и се развива основният град на Ирак — Багдад, който едновременно е един от най-големите центрове в целия мюсюлмански свят.

Не по малко значение в борбата за завладяване на Ирак и на другите арабски територии имат поземлените и фискалните интереси на Османската империя. Все повече се увеличава броят на личностите, формиращи социално-политическата върхушка на Османската империя, а възможностите за получаване на ленове в Европа са ограничени, тъй като нараства съпротивителната мощ на европейските народи и държави срещу османската агресия. На новите, завоювани на Изток територии могат да бъдат заселени хиляди ленници, а също така чрез изградената ефикасна фискална система от тях могат да се получават големи допълнителни финансови средства. Тези обстоятелства заставят Османската империя да премести стратегическите цели на своята експанзия от Запад на Изток.

След подписването през 1533 г. с Австрия на договора за подялба на Унгария, султанът получава свобода за действие на Изток. Като се възползва от поредния пограничен инцидент в края на 1533 г. Османската империя изпраща срещу Иран многобройна армия, командвана от великия везир Ибрахим паша. Целта на военната операция е завоюването на Ирак. Османската армия презимува в района на Халеб и през пролетта на 1534 г. се насочва към столицата на Иран — Тебриз. С подкупи и умели маневри Ибрахим паша си пробива път към Тебриз и през юли 1534 г. успява да завладее града, а след това и Южен Азърбайджан. Военните действия показват, че наличната армия е недостатъчна за постигане на основната цел — завладяването на Ирак. Чувства се недостиг на хранителни продукти и боеприпаси. По тази причина Ибрахим паша изпраща на султана писмо, в което го моли да изпрати на фронта срещу Иран нови попълнения. Султанът лично оглавява войските, предназначени за подсилване на армията, воюваща в Иран.

С ускорен марш новите войскови подразделения, предвождани от Сюлейман, преминават през Анадола и се съединяват с армията на Ибрахим паша. Въпреки опитите на османската армия, вече командвана от султана, за влизане в голямо сражение с иранската войска шах Тахмаси не се поддава на подобно изкушение. Едновременно се влошават и атмосферните условия, което кара Сюлейман I да тръгне на поход към Багдад, където влиза без бой през ноември 1534 г.

Султанът остава заедно с Ибрахим паша почти една година в Багдад. По османски образец е организирано управлението на Ирак. Султанът въвежда тимарската система, като раздава на видни фамилии тимари и зиамети. Така историческата Месопотамия, люлка на най-развитата древна цивилизация, с нейния приказен град Багдад за столетия попада под османско владичество.

При зимуването си в Багдад Сюлейман I получава известие, че шах Тахмаси заплашва областта на ез. Ван. Организира бърза военна експедиция към Тебриз. Когато войските достигат столицата, се разбира, че шах Тахмаси се е оттеглил предварително на изток. Сюлейман смята, че в настоящия момент ще бъде безсмислено преследването на шахските войски в Източен Иран. Султанът и армията му се отправят към Истанбул, където пристигат в началото на 1536 г. В резултат на двугодишните трудни операции към Османската империя са присъединени само Ирак и районите на Ерзурум и на Ван, които стават солиден бастион на османската защита на Изток.

Два месеца след завръщането на армията, през нощта на 14 срещу 15 март 1536 г. Ибрахим паша дискретно е екзекутиран. Все още историците не са дали достатъчно задоволителен отговор за трагичния край на блестящата кариера на Ибрахим паша. Може да се предполага, че екзекутираният велик везир е обявен за виновник за недотам успешния край на военните операции срещу Иран. Вероятно значение за екзекуцията на Ибрахим паша има и новото увеличаващо се обкръжение на султана, което ненавижда великия везир.

Със смъртта на Ибрахим паша завършва първият етап от блестящата кариера на великия държавник, администратор, законодател и военен — султан Сюлейман I. Вторият етап от управлението на Сюлейман I започва с нови военни експедиции, които неимоверно увеличават териториите на Османската империя. Като се възползва от поканата на султана на Гуджарат в Индия за съвместна борба против португалците, през 1535 г. Сюлейман I започва да подготвя експедиция в Индия. За целта в Суец са построени 76 плавателни съда с различна големина. Няколко години преди това османците се опитват да прокопаят Суецки канал, за да си осигурят пряк морски път от Средиземно море. Начинанието изисква високи технически познания и огромни материално-финансови възможности, с които Османската империя не разполага, за да се реализира грандиозното начинание. По тези причини прокопаването на канала е изоставено.

През 1538 г. построените в Суец 76 плавателни съда, имайки на борда си седемхиляден десантен състав под командването на Хадим Сюлейман паша, се отправят към Аден. Без особени усилия османците завземат това важно пристанище. Оттук османският флот се насочва към Индия и хвърля котва край бреговете на о. Диу. Към това време султанът на Гуджарат, който е поканил османците, вече не е жив. През 1537 г. португалците го екзекутират за опитите му да се съюзи с Османската империя. Новият султан, който е креатура на португалците, заедно с тях упорито се съпротивлява срещу опитите на османския флот да завземе о. Диу. След 20-дневните неуспешни атаки и обсада на крепостта османците потеглят обратно. Пътьом те овладяват йеменското пристанище Мока. С това започва продължителна война за покоряването на Йемен, която завършва през 1570 г. с неговото подчиняване и превземането на Хиджаз.

През 40-те години Сюлейман I е принуден отново да отстоява завоеванията си на Изток срещу Иран. Съществено значение за възникването на конфликтна ситуация изиграва бягството на принц Алкас Мирза в Истанбул след неуспешен опит да свали от трона брат си Тахмаси. В османската столица той полага максимум усилия, за да инспирира поредна османо-иранска война. В това отношение е подпомогнат от първата дама на султанския двор — Роксолана, която иска чрез успешна война на Изток да укрепи позициите на зет си Рюстем паша, който от 1544 г. е велик везир. Сюлейман I обаче не бърза да започне военни действия. Едва през 1548 г., когато шахът завладява областта Ван, започва поредната османо-иранска война. Още веднъж без съпротива пада Тебриз. Възстановена е османската власт над областта Ван. Заедно с това са създадени силни плацдармни укрепления в Източен Анадол и Грузия. В края на 1549 г. Сюлейман I и армията му се завръщат в Истанбул. Постигнатите резултати не компенсират скъпоструващите военни операции.

През 1553 г. шах Тахмаси предприема нови провокативни действия срещу Османската империя, като завладява някои райони на север от ез. Ван. Този факт принуждава Сюлейман I да започне своята трета, последна антииранска кампания. По време на военните действия през 1553—1554 г. османската армия достига областта Нахичеван, на р. Аракс. При Сюлейман I идват пратеници на шаха с предложение за спиране на военните действия и за водене на мирни преговори. Султанът се връща в Амасия, където се намира временната му резиденция. Той преговаря с иранските посланици и на 29 май 1555 г. е подписан мирен договор, според който Ирак с Багдад остават под османска власт, а Азърбайджан с Тебриз са иранско владение. Поделени са Грузия и Армения — към Османската империя минават техните западни части, а към Иран — източните.

През 1556 г. османците завладяват нови територии в Африка. Войната в Африка е следствие на османо-австрийския конфликт за Унгария. В този конфликт нееднократно испанският император Карл V помага на Фердинанд. По време на войната с Карл V високи бойни качества показва османският флот. Той разбива испанския флот при Триполи и градът е присъединен към османските владения. Вследствие на тази нова териториална придобивка османските султани стават владетели на целия средиземноморски бряг от Ливан до Мароко, с изключение на Тунис, който е завладян едва през 1574 г.

Докато османската армия воюва в Азия и Африка, назрява поредният австро-османски конфликт. Новият австрийски император Максимилиан II, който наследява баща си Фердинанд през 1564 г., престава да плаща договорения годишен трибут на Османската империя. Освен това австрийската страна не мащабно, но често нарушава границите на османските владения в Унгария. Тези предизвикателства дават достатъчно основание за започване на нова австро-османска война. На първи май 1566 г. Сюлейман I напуска Истанбул, за да се отправи в своя тринадесети, последен поход към Европа. Османската армия достига крепостта Сигетвар. След едномесечна обсада, на 8 септември, тя пада в османски ръце. Два дни по-късно на 73 годишна възраст умира Сюлейман I. Той оставя в наследство на своя син Селим II (1566—1574) една огромна империя, която се простира върху три материка — Европа, Азия и Африка. Територията й се простира на 6 000 000 кв. км, а населението й е около 25 000 000 човека. Финансово-икономическите и военните възможности на Османската империя респектират и внушават страх както на Запад, така и на Изток. В края на управлението на Сюлейман I Великолепни тя изживява върховните моменти от съществуването си.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>