Завоюване на Белград и остров Родос

Новият османски султан заема престола едва 25-годишен, той е малко познат във висшите политически и обществени кръгове на османската столица. Въпреки че е единствен син на Селим I, и при неговото обучение не е нарушена традицията за придобиване на административно-политически опит чрез изпълнение на функции в провинциалните центрове на империята. Сюлейман известно време е управител на гр. Маниса и областта около него. Когато баща му отсъства от Истанбул, той изпълнява в столицата почетната служба на наместник на султана. Останал в сянката на грандиозните завоевания на своя баща, Сюлейман I е смятан от политическия елит на Истанбул за човек без достатъчни възможности, воля и способности да запази и управлява огромната империя, наследена от Баязид II. През следващите 46 години, когато е начело на Османската империя, Сюлейман I се изявява като най-талантливия политик, държавник и пълководец в османската история. Справедливо и заслужено от съвременниците си получава прозвищата Великолепни и Законодател.

Управлението на Сюлейман I започва с малък конфликт между него и бейлербея на Сирия и Палестина — Джандариди ал-Газали, който, след като узнава за смъртта на Селим I, решава, че е настъпил моментът да се обяви за самостоятелен владетел. Веднага срещу него е изпратена султанска армия, която в началото на 1521 г. успява да потуши бунта на размирния бейлербей. Този незначителен факт от началото на управлението на Сюлейман I има симптомично значение, доказващо, че той ще бъде безпощаден в действията си срещу всеки опит, поставящ под съмнение неговия авторитет и целостта на империята.

Още през първите месеци след заемането на престола Сюлейман I прави коренна промяна във външнополитическия курс на държавата. Той се отказва от безпощадната борба на своя баща срещу Иран и заедно с велик везир Пири Мехмед паша решава, че имперската великодържавна политика трябва да се осъществява чрез война срещу естествения противник — нечестивия Запад. За да се предпази от евентуални изненади от изток, султанът провежда с Иран тайни преговори, в резултат на които са нормализирани двустранните отношения и империята е осигурена срещу неочаквани, ненавременни военни действия на иранския шах срещу източните османски владения. Успоредно с тази дипломатическа подготовка на бъдещите си завоевания султанът се стреми да гарантира мирни отношения с Венеция, Русия и другите държави. Той благосклонно приема посланиците на Венеция, Русия и Рагуза, които пристигат в Истанбул, за да изкажат добрите пожелания на държавите си по случай неговата коронация. Установените добри отношения имат чисто материални измерения. Дубровнишките търговци получават право на безмитна, свободна търговия в пристанищата на Османската империя. С Венеция е подписан договор, който утвърждава и разширява благоприятните условия за търговия на нейните поданици. Сюлейман приема много ласкаво и московския посланик. Като удовлетворява молбата на Василий III, той забранява на кримския хан да безпокои южните граници на руската държава. Сюлейман I обаче отклонява руското предложение за сключване на съюз.

С пресметливите си дипломатични действия султанът установява мирни отношения с редица държави, които трябва да гарантират успеха на една от най-важните му военни акции — кампанията за покоряване на Унгария. Повод за първия поход срещу Унгария е неуважителното отношение на унгарския крал към османския посланик, изпратен в Буда, за да извести за коронясването на Сюлейман. Преди Сюлейман I предприеманите антиунгарски военни акции в повечето случаи завършват само с набези на унгарска територия. Сега настъпва коренна промяна в тази политика — нейна цел става пълното покоряване на Унгария. Подобен благоприятен изход от започващата война би удовлетворил стремежите на спахиите за разширяване на ленните им владения, като едновременно е в интерес на държавата и султана, чиито финансови доходи биха се увеличили за сметка на данъците, плащани от покореното унгарско население. Завладяването на Унгария има важно военностратегическо значение — чрез него султанът трасира пътя си към Централна Европа.

В навечерието на османското нашествие Унгария преживява остра социална и политическа криза. Безкрайната експлоатация на крепостното селячество е причина то да не желае да се подчинява на държавата в критични моменти от нейното съществуване. В това отношение показателен е случаят през 1514 г., когато селяните се вдигат на въоръжен бунт срещу правителственото разпореждане за задължително участие в кръстоносен поход срещу османците. С голям труд унгарските феодали успяват да потушат селското движение. След този бунт на селяните е забранено да носят оръжие, заповед, останала в сила до навечерието на първото османско настъпление срещу Унгария.

Сюлейман напуска столицата на 18 май 1521 г. и се насочва срещу Белград, който по това време влиза във владенията на Унгария. След неколкоседмична обсада пада Белград. Така в ръцете на Османската империя вече е една от най-големите цитадели на християнска Европа. Завзети са и други по-незначителни крепости. По такъв начин османците консолидират позициите си на десния бряг на р. Дунав и създават солиден плацдарм за предстоящите си военни походи в Средна Европа. Преди да започне нов поход срещу Унгария Сюлейман I решава да ликвидира голямата опасност в тила си — орденът на рицарите йоанисти, управляващ о. Родос. До началото на ХVI в. османските владетели с редки случаи не водят враждебна политика срещу ордена. Напротив. Те често го толерират. След завоеванията на Селим I коренно се променят морските граници на империята. Комуникацията между столицата й пристанищата в Леванта и Александрия става вътрешен проблем на империята, а нейното безпрепятствено осъществяване поставя като неотложен проблем пред външната политика на Османската империя ликвидиране господството на рицарския орден, управляващ о. Родос.

Сюлейман и неговите везири разбират, че покоряването на Родос е немислимо без силен флот. Предприети са енергични действия и към лятото на 1522 г. Османската империя вече разполага с достатъчен брой военноморски единици. Освен това се подготвя многобройна сухопътна войска. През юни 1522 г. османският флот, състоящ се от 300 платноходи, превозващи 10 000 морски пехотинци, се приближава към бреговете на Родос. По това време по малоазиатското крайбрежие към острова се придвижва 100-хилядна армия, предвождана лично от султана. Сюлейман и армията му дебаркират на Родос през юли и обсаждат едноименната крепост. На 20 декември 1522 г. Родос капитулира, но при благоприятни за рицарите условия — водачът на ордена, рицарите и всички други са свободни да заминат за Европа. С изключение на Кипър, за който венецианците плащат на Истанбул трибут, Източното Средиземноморие става вътрешно османско езеро.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>