Завоюването на Унгария. Първата обсада на Виена.

Битката за Родос коства на Османската империя много. По време на петмесечната обсада на острова са убити 50 000 войници, още толкова умират от рани и болести. Загубите и редица вътрешнополитически неуредици отлагат с няколко години новия поход срещу Унгария.

Пет месеца след завръщането си от о. Родос, на 27 юли 1523 г. Сюлейман I приема решение, чиито последствия обхващат следващите дванадесет години. На този ден султанът поканва при себе си великия везир Пир Мехмед паша, като му благодари за вярната служба и го известява, че на неговия пост е назначен Ибрахим паша, който е грък по произход. Новият велик везир е високообразован, със силно прагматично, изострено политическо чувство. Дванадесетгодишното му управление съвпада с най-блестящия период от Златния век на Османската империя.

Няколко седмици по-късно вторият везир Ахмед паша е назначен за управител на Египет. Целта на този ход е той да бъде компенсиран за пренебрежението на султана към него при избора на новия велик везир. Малко след своето пристигане в Кайро Ахмед паша се провъзгласява за султан, т. е. обявява фактическата независимост на Египет от Истанбул. С трудната мисия да потуши бунта в Египет е натоварен новият велик везир. През юли

1524 г. Ибрахим паша тръгва за Египет. В течение на цяла година той безпощадно се бори срещу всички злоупотреби и актове на корупция, дело на предишния управител на страната. Вътрешният ред е стабилизиран. Бедуинските племенни вождове потвърждават своята лоялност и безусловна зависимост от Истанбул. Възстановен е арсеналът в Суец, което стабилизира позициите на османския флот, намиращ се в Червено море. Направеното от Ибрахим паша в течение на една година стабилизира Египет за цял век.

Мисията на Ибрахим паша е прекъсната от полученото бързо писмо, в което султанът му нарежда незабавно да тръгне за Истанбул. Две са събитията, които изискват присъствието на великия везир в столицата — бунтът на еничарите, избухнал през март 1525 г., но жестоко потушен, и подготовката на незабавен поход срещу Унгария, тъй като предприеманите от пограничните бейове краткотрайни набези на унгарска територия през 1524—1525 г. завършват винаги с разгром на османските войски.

На 23 април 1526 г. стохилядна армия заедно с триста оръдия, предвождана от султана и неговия любимец — великия везир Ибрахим паша, потегля на поход за покоряване на унгарските земи. Край Белград към османската армия се присъединяват и санджакбейовете на Босна и Херцеговина. Нагоре по р. Дунав се превозва допълнителна армия от еничари, натоварени на 800 малки плавателни съда.

В средата на юли 1526 г. огромната османска армия приближава крепостта Петерварад. Жителите й героично се съпротивляват срещу многократно превъзхождащата ги по брой и въоръжение османска армия. Градът пада и от защитниците му оцеляват едва 800 човека, от които 500 са обезглавени и 300 откарани в плен. Османската армия продължава своето настъпление, без да среща съпротива, тъй като по това време се води борба между краля и феодалите в Унгария.

Към средата на август 1526 г. унгарският крал Людовик II успява да събере около 25-хилядна армия, която настанява на десния бряг на р. Дунав, край гр. Мохач. Унгарската армия разполага само с 80 оръдия. Без да изчака идването на обещаната трансилванска помощ, на 29 август 1526 г. кралят атакува османската армия, която нанася съкрушително поражение на унгарската армия, като по-голямата част от нея е унищожена, а кралят потъва в едно блато. Пътят за Буда е открит. На 11 септември 1526 г. Сюлейман I влиза в унгарската столица без бой. Тъй като Людовик II няма потомство, султанът поставя на унгарския трон трансилванския княз Янош Сапояи (Заполие), който се признава за васал на османците. В страната не е въведена османска администрация. Сюлейман I се връща в Истанбул, като отнася със себе си огромна плячка,
включително ценностите от кралския замък. Във всички краища на империята са изпратени куриери, за да известят за голямата победа на султана. Унгарският народ понася колосални загуби — ок. 200 000 човека са убити и откарани в плен; стотици села и градове са опожарени. На унгарския народ му предстои да понася многократно по-големи жертви и страдания, тъй като започва 170-годишната борба за Унгария между Османската империя и Австрия.

Два месеца след оттеглянето на Сюлейман I в Унгария започва борба за кралската корона между две феодални групировки — проавстрийска и проосманска. Проавстрийската партия се събира в гр. Пресбург и провъзгласява за унгарски крал австрийския ерцхерцог Фердинанд, брат на Карл V и на Мария, вдовицата на Людовик II. Фердинанд без усилия влиза в Унгария. Завзема столицата Буда и прогонва оттам Янош Сапояи, който се обръща за помощ към Сюлейман I. Между тях е подписан договор, с който Янош Сапояи се признава за васал на Османската империя, срещу това му е гарантирана помощ за връщане на трона. С този акт войната за Унгария навлиза в нова фаза.

На 10 май 1529 г. Сюлейман напуска столицата начело на многобройна армия, ок. 120 000 човека. Така започва третият унгарски поход на султана. В него участва и великият везир Ибрахим паша, който от няколко седмици вече е прибавил към титлите си и тези на генералисимус на османската армия и на бейлербей на Румелия. На 8 септември 1529 г. султанът завзема отново Буда и няколко дни след това Янош Сапояи е възстановен на унгарския трон.

Като има предвид възможните есенни валежи, Сюлейман I не се задържа в Буда, а насочва армията си към Виена, обсадата на която започва на 27 септември. В нея участват 120-хилядна армия, разполагаща с 300 оръдия. На страната на Янош Сапояи са славонските феодали начело с династията на Франкопаните, а друга част от тях, главно хърватски феодали, са на страната на Австрия. Фердинанд предвидливо напуска Виена и тя е отбранявана едва от 20 000 човека, подпомогнати от яките крепостни стени. До 14 октомври Сюлейман I провежда няколко безуспешни атаки срещу Виена. Защитниците на австрийската столица проявяват изключителен героизъм. Османските войници изпитват остър недостиг на хранителни продукти и силно роптаят срещу непривичния за азиатците студ. Султанът и армията се страхуват, че до настъпване на зимните студове няма да могат да се върнат по домовете си. Всичко това принуждава Сюлейман I да снеме обсадата на Виена и да потегли обратно за Истанбул, където пристига през декември 1529 г. Австрия, Виена и цяла Европа въздъхват с облекчение, че са спасени от османско завоюване. Сюлейман I Великолепни търпи първото си голямо поражение.

Въпреки поражението на османците край Виена Фердинанд не проявява инициатива да преследва и разгроми отстъпващата османска армия. Той не съумява да възстанови властта си в Буда. Фердинанд не може да разчита и на помощ отвън. При тези обстоятелства Австрия се опитва да постигне своите аспирации чрез мирни преговори с Османската империя. Сюлейман I категорично отказва да признае Фердинанд за крал на Унгария и в писмата си го титулува “господар на Виена”. Фердинанд безуспешно се опитва със сила да се укрепи в Буда. Това води до възстановяване на враждебните действия между Османската империя и Австрия. На 25 април 1532 г. Сюлейман I започва четвъртия си унгарски поход. През септември османската армия не може да преодолее съпротивата на отбраняващите южноунгарските крепости и войната придобива позиционен характер. Отново на преден план излиза продоволственият проблем и страхът от приближаваща зима. Султанът и армията му са принудени да се завърнат в Истанбул. По това време императорът на Свещената Римска империя Карл V, който е и испански крал, нанася редица поражения на турския флот и завзема някои пристанища в Морея. Всичко това прави султана сговорчив и в Истанбул започват преговори, които завършват със сключването на мир на 22 юни 1533 г. Според този договор временно е гарантирано статуквото в Унгария, т. е. Фердинанд и Янош Сапояи запазват теритоиите, които владеят от края на 1529 г., и се задължават да плащат годишен трибут на Османската империя. С този договор не се слага край на войните между Австрия и Османската империя за Унгария. Те само се отлагат за неопределено време.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>