Възход на османската империя (1421 – 1481)

Предпазните мерки, предприети във връзка със смъртта на Мехмед I, не са случайни, тъй като Мурад има трима по-малки братя. Според завещанието на Мехмед I Челеби дванадесет годишният Мустафа е определен за управител на провинция Хамидили, а що се отнася до малките Юсуф и Махмуд, те трябвало да бъдат поверени на византийския император Мануил II. Великият везир Якшъоглу Джеляледдин Баязид не изпълнява волята на своя повелител. Според съвременниците хронисти това е достатъчно основание за започване на нов конфликт между Византия и Османската империя. За целта византийците използват известните политически авантюристи Дюзме Мустафа и Джунейт. Те са освободени от заточение и, подпомогнати от Византийската империя, дебаркират в Румелия, след което веднага обсаждат Галиполи. В случай на победа крайбрежните територии на Мраморно и Черно море и Тесалия трябва да бъдат предадени на византийския император.

От усложняващата се външнополитическа ситуация за османската държава решават да се възползват някои размирни бейове в Анадола. Гермиянският емир Якуб провъзгласява за легитимен султан малолетния Мустафа и го взема под своя опека. По този начин се “узаконява” борбата срещу Караманския бейлик, който окупира териториите на вилаета Хамидили. Истина е, че тези територии са обект на многолетно съперничество между Гермиянския и Караманския бейлик. В същото време бейликът Ментешеогулларъ използва момента, за да възстанови отново своята независимост, от която е лишен през 1416 г. Сложната политическа ситуация в Анадола е благоприятна и за владетелите на Айдънския и Саруханския бейлик, които преминават към агресивни действия спрямо своите съседи с оглед завладяване на техни територии.

Въпреки тенденциите към политически сепаратизъм в Анадола султан Мурад II отдава преимуществено значение на събитията в Румелия. Той е силно разтревожен от действията на Дюзме Мустафа, който поверява обсадата на Галиполи на Джунейт, а сам преминава към акции в Румелия. Навсякъде по пътя си е акламиран като законен султан. Подкрепят го бейовете на граничните територии, които винаги са настроени опозиционно към централната власт. Срещу узурпатора самозванец незабавно е изпратен с армия великият везир, но е победен. След това пада Одрин, а Галиполи се предава в ръцете на Дюзме Мустафа, който вече е господар на европейската част на империята и на Проливите. За всичко случило се е обвинен великият везир и е обезглавен. Джандарлъ Ибрахим паша е назначен за велик везир. Той е известен учен, изключително предпазлив и противник на всякакви политически авантюри, което го предпазва от превратностите на съдбата и той запазва поста си до своята смърт на 25 август 1429 г.

Централната власт предприема екстрени политически и дипломатически действия. Мурад II дава на уджбея Михайоглу Мехмед титлата “бейлербей”, като по този начин го превръща от силен противник в привърженик и крепител. С деспота на Сърбия и с унгарския крал Сигизмунд е сключено петгодишно примирие. Липсата на флот, който все още е под властта на самозванеца, заставя Мурад II да сключи споразумение с генуезците, които му обещават помощ с войска и кораби. От 20 януари 1422 г. Дюзме Мустафа е в Анадола и все още има известно предимство пред централната власт. Султанът заповядва преследване, като създава укрепен лагер около р. Улубад, откъдето започва успешните действия за промяна на обстановката в Анадола. В резултат на водените преговори Айдънският и Измирският бейлик прекратяват подкрепата си за Дюзме Мустафа. Той е принуден да бяга отново в Румелия, но по-голямата част от привържениците му там го напуска и минава на страната на султана. За този завой в поведението на сепаративните сили особена заслуга има румелийският бейлербей, който съумява чрез интензивна пропаганда да утвърди представата за Дюзме Мустафа като византийска креатура. Изолиран и изоставен, Дюзме Мустафа се опитва да избяга на север, във Влахия, но е хванат и екзекутиран в Одрин през зимата на 1422 г.

Анализираните събития и факти показват, че деветнадесет годишният османски владетел много бързо сломява своите вътрешни противници и започва военна кампания срещу Византия, за да я накаже за нетолерантното й поведение по време на краткия политически смут в Османската империя. Мурад II обявява война на византийците и през юни 1422 г. обсажда Константинопол. В същото време Евреносоглу Барак атакува Солун. Въпреки че по време на масираната атака през август 1422 г. се използва артилерия, яките стени на византийската столица остават непокътнати. Неуспехът не обезкуражава Мурад 11, но той е принуден да снеме обсадата на града, понеже отново политическата ситуация в Анадола се усложнява — започва поредният тур на династическата борба.

Подстрекаван и подкрепян от Византия и от Караманския и Гермиянския бейлик, непълнолетният брат на Мурад II — Мустафа, предявява претенции за султанския престол. Временно се установява в Изник. След като узнава, че голяма част от анатолийските бейлици са готови да го подкрепят, Мустафа обсажда Бруса. При тези обстоятелства Мурад II е принуден да потегли за Анадола. Претендентът за султанския престол, изплашен, търси убежище във византийската столица, където е приет от императора на 30 септември 1422 г. По всяка вероятност двамата сключват някакъв съюз, условията на който не са известни. След това Мустафа отново се връща в Анадола, но вече няма подкрепата на размирните бейлици. Разгромена е и армията му, а той е пленен и на 20 февруари 1423 г. е обесен.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>