Войните на Баязит II

След установяването на гражданския мир Баязид II се посвещава на традиционната османска политика — завоюването на нови територии. Особено значение се придава на Молдова, която от 1456 г. формално признава васалната си зависимост от Османската империя. Тя обаче винаги намира поводи за неизпълнение на задълженията си към империята. С изключителната си последователност в борбата срещу османския сюзеренитет на Молдова се отличава войводата Стефан III Велики (1457—1504). Почти тридесет години той не само се отбранява, но и нанася сериозни поражения на османската армия, често подпомагана от влашките владетели. Известно затишие и възможност за отдих настъпват за молдовския войвода след смъртта на Мехмед II, докато трае династическата борба. През 1484 г. обаче Баязид II подновява военните действия срещу Килия и Акерман, стратегически пунктове с огромно значение. Тяхното завладяване е предопределено от сключения през 1483 г. краткотраен, петгодишен мир между Унгария и Османската империя. Така Унгария е неутрализирана в бъдещия османо-молдовски конфликт. Като се има предвид и враждебното отношение на Влахия към Молдова става ясен изходът от войната, започнала през 1484 г.

Походът в Молдова е първата самостоятелна военна акция на Баязид II. По тази причина султанът тръгва с огромна сухопътна армия, усилена с флот, транспортиращ провизии и артилерия. Във военните операции участват войски на васалите на султана — Влахия и Кримското ханство. Килия и Акерман не могат да се съпротивляват и капитулират съответно на 14 юли и 7 август 1484 г. Военните действия на османската армия са подпомогнати и от силна проосманска групировка на молдовската социална върхушка, която, за да запази икономическата си мощ, предпочита Молдова да бъде в орбитата на Османската империя, контролираща вече цялото Черно море. В по-нататъшната си борба срещу османците Стефан III Велики се опитва да получи подкрепата на Унгария и Полша. Тази политика на лавиране обаче не донася желаните резулз ати и в края на ХV в. Молдова е принудена да плаща ежегоден данък на Османската империя.

През 1499 г. Стефан III Велики се съгласява Молдова да участва заедно с Полша, Унгария и Влахия в преговорите за сключване на военен съюз срещу Османската империя. Съюзът се проваля. Стефан III Велики, вече на преклонна възраст, се убеждава, че борбата на Молдова срещу османската агресия е обречена на провал. Неговият наследник — Богдан III, възприема линията на капитулация и през 1504 г. изпраща при Баязид II болярина си Йоан Татул, който трябва да потвърди решението на Молдова да продължи да плаща ежегодния трибут, обещан оt Стефан III Велики. Така дефакто и деюре е узаконен васалният статут на Молдовското княжество в системата на европейските османски владения.

В завършващата фаза на османо-молдовския конфликт се изострят отношенията между Османската империя и Египет. Причина за това е борбата за влияние върху буферния бейлик Дулкадър както от египетска, така и от османска страна. През лятото на 1483 г. османците помагат на заплашеното от мамелюките свое протеже, което управлява бейлика. Всъщност избухва война, продължила до 1491 г. Във военните действия превесът е на египетска страна. Османците са изтощени и през май 1491 г. е сключен мир. Според мирния договор Османската империя се отказва от своя контрол над Киликия и нейните градове Адана и Тарс.

През 1499—1502 г. се води поредната венециано-османска война. Въпреки че на 30 май 1501 г. е сключен тристранен съюз на антиосманска основа между Папската курия, Венеция и Унгария, в крайна сметка побеждава Османската империя. Изтощената Венеция подписва с Истанбул мир през декември 1502 г. Така се разпада новата антиосманска коалиция. Османската империя с поредната си победа над Венеция става пълен господар на цяла Гърция.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>