Венециано-османска война (1463-1479) Опит на Мехмед II за завладяване на Италия.

Новите завоевания на Балканите правят Османската империя непосредствен съсед на венецианските владения на полуострова и на островите в Егейско море. В този период Венеция е господар в източната част на Средиземно море. Тя притежава монопола върху европейската търговия с Изтока. Османските завоевания в зоната на нейните търговско-икономически интереси заплашват да й причинят големи загуби. Изходът от сложната конфликтна ситуация може да бъде само един — война с Османската империя. След като сключва антиосмански съюз с Унгария на 22 юли 1463 г., Венеция започва военни действия в Морея, които продължават до октомври. Изтощени от войната и болестите, венецианците са принудени да търсят убежище в Неапол. Балканският полуостров отново е изцяло под османска власт.

През следващата година започват военноморски и сухопътни битки, които продължават с променливи успехи и за двете страни. Венеция, изтощена от продължилата 16 години война, е принудена да подпише на 25 януари 1479 г. мирен договор с Османската империя. Според него Венеция се отказва в полза на османската държава от островите си в Егейско море, като запазва само Крит и Корфу и е длъжна да изплати на султана контрибуции в размер на 300 000 дуката, както и ежегодно да му плаща 10 000 дуката. В замяна на това Мехмед II потвърждава и даже разширява всички предоставени на Венеция през 1451 г. привилегии, които предвиждат екстериториално право за венецианските поданици в Османската империя, съдебната власт над тях става прерогатив на венецианския посланик в Истанбул. Венецианските търговци получават правото на безмитна търговия в пределите на Османската империя. През същата година във Венеция пристига посланик на Мехмед II, който сключва с нея военен съюз. Венеция е длъжна да изпрати на султана помощ от сто галери, ако бъдат нападнати османските владения в зоната на Средиземно море. От своя страна, султанът обещава на Венеция при аналогична ситуация да й помогне със стохилядна конница.

Политически Венеция никога повече не може да се съвземе от нанесения й удар. Икономически тя не понася големи загуби. Измъква се ловко от трудното положение. За Османската империя винаги гарантираният венециански неутралитет е неоценимо условие за приключване без страх на грандиозните османски планове. Важна част от тези планове е и подчиняването на Италия. През лятото на 1480 г. тя е дестабилизирана военнополитически. Избухва конфликт между Венеция и Флоренция, от една страна, и, от друга — Неаполитанското кралство, което обвинява своите съседи, че интригантстват с Османската империя, за да провокират война между нея и кралството. Не това обаче е истинската причина, поради която султанът има намерение да воюва в Италия. Целта на замислената военна експедиция е да бъде наказано Неаполитанското кралство за това, че помага на въстаналия албански народ. Освен така декларираната цел Османската империя има тайното намерение да завладее Южна Италия. Политическата разпокъсаност на страната и неутралитетът на Венеция предвещават успех за италианската експедиция на Мехмед II.

По заповед на султана през юли 1480 г. от албанското пристанище Дурас към Италия тръгва огромен османски флот, включващ 281 кораба, които превозват 100-хилядна армия и многобройни артилерийски единици. На 28 юли 1480 г. армията дебаркира в залива на гр. Отранто. Започва двуседмичната обсада на града. Броят на защитниците е нищожен в сравнение с атакуващите. Независимо от героизма на жителите на 11 август след жестока артилерийска бомбардировка османската армия влиза в Отранто. Градът е разграбен и опустошен. Почти цялото мъжко население — 12 000 човека, е изклано или откарано в робство.

Положението на османската армия в Италия с всеки изминал ден се влошава. Тя изпитва сериозни продоволствени затруднения, тъй като сама е разорила околните райони на Отранто. За да бъдат сплашени италианците, е разпространен лъжливият слух, че Мехмед II подготвя 200-хилядна армия за дебаркиране в Южна Италия и на о. Сицилия. В страната е предизвикана сериозна паника, даже папата е готов да бяга от Рим. Голямата опасност от османско завладяване на Италия обединява италианците и през септември 1480 г. с общи усилия те изгонват османците от италианска земя.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>