Борба със Скендербег и окончателно покоряване на Албания

След обявеното на 28 ноември 1443 г. в Круя от Скендербег въстание Албания се превръща в костелив орех за османските интереси и аспирации на Балканите. За кратко време е изграден съюз на албанските феодални князе. Официалното му съществуване започва на 2 март 1444 г., когато в Леши князете Георги Арканти, Андрей Топиа, Никола Дукагини, Теодор Музаки и други подписват споразумение за създаване на антиосманска временна политическа общност, наречена “Албанска лига”.

В следващите години “Албанската лига” не само че запазва независимостта на страната, но и успява да разбие първите походи на Мурад II срещу албанците. През 1450 г. Мурад II решава да вземе реванш за пораженията си в Албания. Той застава начело на почти стохилядна армия и се насочва към Круя, центъра на въстанието. Обсадата на града продължава четири и половина месеца, от 14 май до 26 октомври 1450 г. След като изгубва край стените на Круя над 20 000 войници, Мурад II се завръща в Одрин.

Победата на албанците привлича вниманието на антиосманските европейски сили. Общността на интересите е повод Албания да установи дипломатически отношения с Унгария, Рагуза, Папската курия, Неапол и др. Скендербег обаче се нуждае не от съчувствие, а от конкретна материална помощ за възстановяване на унищожените от османците многобройни села и градове. Нужни са му и финансови средства, за да поддържа армията. Най-реални са шансовете албанците да получат необходимата помощ от Неаполитанското кралство, което има интерес от борбата на Скендербег както срещу Венеция, така и срещу Османската империя. Съвпадането на интересите води до подписването на 26 март 1451 г. на договор, според който неаполитанският крал Алфонс V обещава на Скендербег военна подкрепа и ежегодна финансова помощ в размер на 1 500 дуката. От своя страна, Скендербег, притиснат от нуждата и вярвайки, че ще може да въвлече силното кралство във войната срещу османците, обещава да признае сюзеренитета на Алфонс V върху всички албански територии, които ще бъдат освободени с помощта на неаполитанските сили. В периода 1452—1453 г. Скендербег успява да отблъсне само със свои сили три османски експедиции срещу Албания. По-нататъшните успехи на Лигата зависят от възможността да се премине от ефимерното обединение към единна, централизирана албанска държава. Подобна перспектива противоречи на партикуларистичните интереси на повечето от феодалните княжески фамилии, влизащи в състава на “Албанската лига”. Някои от тях преминават на страната на османците. Измяната взема връх през 1455—1457 г., когато от Лигата се отделят Ариканитите, Дукагините, Мойсей Големи, Георги Балша и дори Хамза Кастриоти, един от най-близките съратници на Георги Кастриоти.

През пролетта на 1457 г. ситуацията в Албания е почти безнадеждна. От това решава да се възползва Мехмед II. Той изпраща срещу албанците 80-хилядна армия, командвана от известния пълководец Исхак бей Евренозоглу, към която се присъединява и ренегата Хамза Кастриоти. В течение на три и половина месеца Скендербег, без да влиза в някое по мащабно сражение, изтощава османските сили. Когато на 7 септември 1457 г. в падината, близо до Круя, османците, уверени в своята победа, празнуват, са нападнати и разбити от отрядите на Скендербег. На османската армия е нанесено тежко поражение. Политическото измерение на победата е утвърждаването на централизираща власт на Скендербег.

Победата на 7 септември 1457 г. неимоверно повдига авторитета на Скендербег на международната арена. Той получава поздравления от европейските дворове. Римският папа обещава да организира голям антиосмански кръстоносен поход и кани албанския водач да участва. Подготовката на похода обаче се забавя, а в това време Османската империя продължава опустошителните си походи в Албания. В очакване на кръстоносния поход и за да даде отдих на сънародниците си и възможност за възстановяване на икономиката, през 1460 г. Скендербег приема предложеното от султана тригодишно примирие.

Скендербег
Скендербег, гравюра. XVI в.

Организаторите на кръстоносния поход начело с папа Пий II са недоволни от сключения мир. Те подтикват Скендербег да възобнови военните действия срещу османците. През ноември 1463 г. Папската курия обявява началото на кръстоносния поход. Това е достатъчно за Скендербег да възобнови военните действия в края на 1463 г. През август 1464 г. умира папа Пий II и кръстоносният поход напълно се проваля. Албанците остават сами срещу могъщата Османска империя, а двадесетгодишната война е разрушила страната и нейната икономика. Намален е албанският военен потенциал вследствие на избиването на населението и неговата емиграция. В тази ситуация султанът организира срещу Албания пет похода под командването на Балабан паша, албанец по произход, с цел стопанско опустошаване на страната и деморализиране на нейното население. След това е пред-
виден съкрушителен удар срещу Албания. Както и преди, и този път османските походи завършват с пълен провал.

Османците предприемат кампаниите си в Албания обикновено по време на жътва. Нанесените от тях щети са толкова големи, че Албания е заплашена от стопанска разруха и страшен глад. С големи трудности народът преживява зимата на 1466 г. В навечерието на новата жътва обаче, когато са почти изчерпани хранителните запаси, султан Мехмед II заедно с Балабан паша начело на 150-хилядна армия нахлува в Албания. Основният удар е насочен срещу Круя. Опитът със стремителна атака да бъде превзета столицата на въстанала Албания се проваля. Тогава султанът оставя 80-хилядна армия под командването на Балабан паша да обсажда Круя, а самият той се оттегля, като предварително построява в долината на р. Шкумбини нова крепост, наречена Елбасан.

Неуспешни са опитите на Скендербег да деблокира Круя и да завземе Елбасан. Това го принуждава да търси парична, продоволствена и военна помощ отвън. С тази цел през декември 1466 г. Скендербег заминава за Рим и Неапол. Народът в Италия го посреща като борец и защитник на християнската вяра. Папата и неаполитанският крал обаче му предлагат помощ, която е повече символична, отколкото достатъчна. След завръщането си в Албания през април 1467 г. Скендербег разбива обсадата на Круя. В битката е убит Балабан паша. През юли 1467 г., разгневен от тежкото поражение, Мехмед II отново обсажда Круя, но след триседмични безуспешни опити да проникне в крепостта султанът е принуден да отстъпи.

За гарантиране на бъдещи военни успехи срещу Османската империя се налага укрепването на “Албанската лига”. За целта през януари 1468 г. Скендербег насрочва съвещание на албанските феодали. Той има намерение да иска от тях по-активно участие в борбата срещу османските нашественици, но тежко болният Скендербег не успява да довърши започнатото, той умира на 17 януари 1468 г.

Въпреки смъртта на талантливия си вожд албанците не капитулират. Те продължават борбата до лятото на 1478 г., когато е поредната мащабна обсада на Круя. Обсаждащите османски войски са командвани лично от Мехмед II. След като са изчерпани последните хранителни запаси и свършват боеприпасите, на 16 юни 1478 г. защитниците предават Круя. Падат и останалите обсадени крепости. Окончателното покоряване на Албания от Османската империя е узаконено с венециано-османския договор от 25 януари 1479 г. Според този документ цялата албанска територия с изключение на Дурас, Улчин и Тивар, които временно остават под властта на Венеция, попада под османска власт. Завоюваната Албания стопански е разорена и обезлюдена. Част от населението, което не желае да живее под игото на завоевателя, се изтегля в труднодостъпните планински райони, а десетки хиляди албанци се изселват в Италия, където създават свои колонии.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>