Гликозиди

Гликозидите участват в състава на растенията, като играят ролята на регулатори в много биохимични процеси, а с парещия си и горчив вкус вероятно предпазват растенията от тревопасните животни. Те се съдържат във всички части на растенията. Образуват се при превръщането на хексозите в резервни (инулин, скорбяла) и скелетни (целулоза) вещества, най-често чрез свързването на полуацеталната ОН група на различните захари с ОН групата на някои други съединения (алкохоли, феноли, алдехиди и др.). Гликозидите освен въглерод, водород и кислород съдържат в молекулата си азот и сяра. Името си носят от захарите, от които се образуват. Произлизащите от гликозата се наричат гликозиди, от галактозата – галактозиди, от фруктозата – фруктозиди, от рибозата – рибозиди, и т. н. В по-голямата си част гликозидите са безцветни кристални вещества, добре разтворими във вода. Малко от тях са оцветени (антоцианите). При загряване с разредени киселини, при овлажняване и под действие на ултравиолетовите лъчи и ферментите гликозидите се разпадат на захарна част и агликон. Именно на агликона се дължи лекарственото им действие. В зависимост от химичния строеж на агликоните гликозидите се делят на няколко групи. Тук са посочени само по-важните представители на тези групи:

–    гликозиди, съдържащи цианова група: амигдалин – съдържа се в лавровипшнята (Laurocerasus officinalis Roem.), също в горчивите бадеми (Amygdalus communis L.) и в кората на степната вишня (Cerasus fruticosa (Pall.) G. Woran.);

–    гликозиди, съдържащи сяра: синигрин – съдържа се в черния синап [Brassica nigra (L.) Koch. (Sinapis nigra L.)]; исиналбин – в белия синап (Sinapis alba L.);

–    гликозиди c фенолен характер: арбутин – съдържа се в мечото грозде [Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng]; салицин -съдържа се във върбата (Sainс alba L.), тополата (Populus nigra L.) и в трепетликата (Populus tremula L.);

–    антрахинонови гликозиди: дигиталисови гликозиди – пурпуреа гликозид А и В, дигиланид А, В и С; първите два се съдържат в червения напръстник (Digitalis purpurea L.), а другите три – във вълнестия напръстник (Digitalis lanata Ehrh.);

–    гликозиди от видове строфантус: уабаин – съдържа се в Acokanthera ouabaio L.; К-строфантин – съдържа се в Strophanthus kombe Oliv.; Г-строфантин – намира се в Strophanthus gratus L. Franch.; периплоцин – в Periplosa graeca L;

–    гликозиди на момината сълза (Convallaria majalis L.): конваламарин, конваларин, конвалатоксин;

–    гликозиди на горицвета (Adonis vernalis L.): адонидин;

–    гликозиди на морския лук (Scilla maritima L.): сциларен A и сциларен В.

В растенията се съдържат и други вещества с гликозиден характер, но поради трудното им изолиране те не са изучени добре. Въпреки това растенията, които ги съдържат, се употребяват в народната медицина. Тук спадат гликозидите на калината, бъза, липата и др. За медицинската практика от голямо значение са растенията, съдържащи гликозиди, действащи добре върху работата на сърцето и ненадминати по ефект при лекуването на сърдечните болести.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>