Сушене на билките

Поради това, че повечето от билкоберачите нямат специални помещения за сушене на растенията, изсушаването на билките може да стане или направо на слънце (при растения, при които това се допуска, например бобови чушки, корени от коприва, иглика, очиболец и др.), или под навес, на сянка. В повечето случаи пълното изсушаване на растението става в закрито помещение. При сушене на открито трябва да се внимава да не се допуска овлажняване на растенията от дъжд или роса, както и замърсяване, които водят до развалянето им.

Когато за сушенето се използват закрити помещения, за предпочитане е да бъдат тавански, понеже те най-добре се нагряват от слънцето. За тази цел помещенията се почистват, застилат се с платно или хартия, между които се оставят пътеки за минаване, контролиране и обръщане на растенията. Билките се разстилат на тънък слой, за да се избегне запарването. Добре е, ако на тавана се направят рафтове, тъй като по този начин едновременно може да се суши по-голямо количество растения. Самите рафтове трябва да бъдат с мрежеста основа, което ускорява сушенето. Желателно е също помещенията да са проветриви и прозорците да се оставят отворени.

Освен таваните и таванските помещения за сушене на билки могат да се пригодят и други помещения, намиращи се на разположение на билкоберача, като стаи, бараки и др. При сушенето едновременно на няколко вида билки трябва да се внимава те да не се смесват!

Когато трябва бързо да се сушат растения, например съдържащи гликозиди, витамин С и др., или когато набраният материал е в голямо количество, а времето е влажно и дъждовно (есен, пролет), налага се сушене в специални сушилни. Сушилните, които се използват най-често в билковата практика, са няколко основни вида.

Въртящи се сушилни

Представляват камери, наредени една над друга, които могат да се въртят около ос. Източникът на топлина се намира в долната част, а от горната част на сушилнята излиза топлият въздух и по този начин се създава вентилация. Билките се слагат по-близо до топлината, като постепенно камерата се отдалечава от нея. Изсушаването се контролира чрез специални вратички. Самото сушене става непрекъснато.

Сушилен шкаф

Представлява затворена сушилня (по подобието на шкаф), в която има подвижни решетки за поставяне на билките. Топлината се излъчва от печка, която е с двойни стени. Студеният въздух минава през нея, загрява се и отива към решетките, върху които са наредени растенията за изсушаване, след което излиза през горната страна, като по такъв начин се създава вентилация. Недостатък на тази сушилня е, че колебанието на температурата стига до 20 °С.

Канални (тръбни) сушилни

Нагряването при тях става с помощта на радиатори, като над стелажа, на който са поставени решетките за сушене на билките, има тръбни отвори за излизане на влажния въздух. Сушилните са снабдени със специални съоръжения за подаване и изтегляне на въздуха.

Постоянни камерни сушилни

Представляват тухлени помещения, в чиято долна част са прокарани тръби за отопляване. Затопленият от тях въздух минава през мрежи, върху които са поставени растенията за сушене, и излиза през права тръба в горната част на сушилнята. За по-добро поглъщане на влагата от въздуха е добре до стените на сушилнята да се поставят сандъци с негасена вар. Температурата се регулира с помощта на специални прегради.

Тунелни сушилни

Представляват дълги (като тунели) тухлени постройки. В тях пресните билки се вкарват с помощта на вагонетки. Самите билки са разстлани върху етажно наредени мрежи или върху ленти. На принципа на противотока нагряването е най-силно на изхода на тунела, а топлият въздух излиза през входа на сушилнята. По този начин растенията се изсушават равномерно.

Елеваторни сушилни

Предназначени са предимно за сушене на зърнени храни и семена, като анасон, кориандър, маково семе, кимион, „плодове“ от хвойна и др. Представляват високи по 4 етажа елеватори. На върха на елеватора се намира специален конусообразен отвор за изсушаване на семената, които под действието на тежестта си падат по наклонена плоскост. И тук също на принципа на противотока семената срещат идващия отдолу топъл въздух, който равномерно ги изсушава.

Съществуват и други видове сушилни, като вакуумни; сушилни, снабдени с най-модерни електрически приспособления; сушилни с инфрачервени лъчи; ултразвукови и др.

Изсушаването на растенията трябва да става внимателно, като предварително се проверява дали температурата отговаря на даден вид суровина. Неизсушените билки при огъване се превиват, ако пък са много изсушени, лесно се чупят и се деформират, което също с нежелателно. Ето защо трябва да се определи точно моментът на завършване на сушенето. Не всички части на растението се изсушават едновременно. Например петурата на листа на вълнестия напръстник или лопена бързо се суши, а жилките (нерватурата) но тях – доста бавно. При дилянката изсушаването на добавъчните корени става бързо, а коренището се суши бавно. Венчетата на цветовете се сушат по-бързо от плодника и т. н. Ето защо е необходимо изсушаването да става по указанията, посочени по-горе. Разбира се, лесно изсушаващите се части на едно растение в такъв случай ще се пресушат и лесно ще се трошат както при опаковането, така и при транспортирането. Това налага билките да поемат нормалната за тях влага, която се движи между 10 и 18 %. За целта се постъпва по следния начин: изсушените билки се поставят в мазе, което е напръскано с вода, или под навес на открито, където билките изстиват и поемат необходимата влага. Освен това билките може да се подредят в сандъци, които се поставят на открито и отворени две денонощия. С това опасността от натрошаването им се избягва.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>