Промени, които настъпват в състава на билките при изсушаването им

След откъсването на съответните части при събирането на билките те все още съдържат голямо количество вода и всички техни клетки са живи. Ако не се изсушат, ферментите, съдържащи се в растителните клетки, ще продължат своето действие, което би довело до разлагане на лечебните вещества. От друга страна, съдържащата се вода в растенията улеснява развитието на различни видове гъби и бактерии, които окончателно развалят билките, затова е наложително бързото им сушене. Билките се смятат за добре изсушени, когато съдържат само до 15 % вода, която не може да се изпари, но не оказва влияние върху качеството на лечебното растение.

Ферментите спират действието си при температура 50 °С, а при 70 °С разрушават структурата си. Не всички билки обаче трябва да се сушат при 70° С, например етеричномаслените растения и др. В такъв случай, когато е необходимо даден вид растение да се суши при по-ниска температура, сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация, в противен случай действащите вещества силно намаляват, както става с растенията, съдържащи гликозиди. Това се отнася и за етеричномаслените растения, и за растенията, съдържащи витамин С.

При дъбовите кори (под действието на ферментите) танините се окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват. Ферментно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и други растения. От друга страна, промяната в багрите на редица билки при сушене невинаги се дължи на ферментното разлагане на някои вещества. Значение за промяната в багрите има също така и реакцията на клетъчния сок. Например растенията с неутрална реакция на клетъчния сок (водна детелина) при сушенето почти не променят цвета си. Растенията с кисел сок в клетките (червена боровинка) при сушене обаче потъмняват. Свободните киселини, съдържащи се в клетъчния сок, пък при бавно сушене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтяване на растението.

Пожълтяването на зелените части на растенията може да бъде причинено и от слънчевите лъчи, които също разрушават хлорофила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се пазят на сянка.

Има растения, които трябва да престоят известно време изсушени, за да придобият лечебни качества. Така например зърнастецът, чиято кора се употребява за разслабване, добива това си свойство след една година поради окисляването на гликозида франгуларозид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи една година, тя предизвиква странична реакция, изразяваща се най-често в повръщане.

От гореизложеното се вижда, че макар при сушенето в растенията да настъпват известни промени, главните действащи вещества в тях се запазват, когато то е извършено съобразно с изискванията.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>