Народната медицина през вековете

Традициите на българската народна медицина се коренят от времената на траките, славяните и прабългарите. За съжаление няма много запазени сведения за развитието на народната и официалната медицина през Първото българско царство, но все пак до нас са стигнали, макар и оскъдни сведения, според които българите са разчитали на народната медицина при проблеми със своето здраве. Във въпросника, изпратен до папа Николай I през 869 г., княз Борис I се интересува (въпрос 62) какво да прави с червения камък (Argilla rubra), с който българите лекуват много болести. Червеният камък съдържа стипца и желязо, които му придават противовъзпалителни и усилващи организма свойства. И днес нашият народ го употребява против малокръвие. От въпрос 79 се разбира, че българите носят муски за предпазване от болести и за здраве. В „Шестоднев“, написан от Йоан Екзарх, в шестата част са записани някои болести и лекарства. От него научаваме, че при плеврит, наричан от народа „ребреница“, се препоръчва лекуване с върба, топола и кукуряк, които се използват и днес, а приложението им е научнообосновано.

Липсват по-подробни сведения за народната ни медицина и през Второто българско царство.

След падането на България под османско иго българският народ е лишен от всякаква медицинска помощ. Верският фанатизъм на турското население и ниското ниво на хигиената в селата и градовете са причина за появата на епидемии. За детско здравеопазване не може да става и дума. Здравето на народа се е намирало най-често в ръцете на случайни хора, без каквато и да било подготовка.

През този период голямо разпространение добива арабската медицина, която оказва значително влияние върху медицинските познания в Османската империя. Именно оттогава датират ръкописните народни лекарственици, в които наред с описанията на лекарства против болести се откриват и „рецепти“ против змейове, таласъми, вампири, зли духове и уроки, всевъзможни заклинания, баяния, врачувания, магии, пророкувания и пр.

В ръкописните материали по народна медицина, записани през 1576 г. от Али Мехмедов, се съдържат различни рецепти, някои от които против главоболие, зъбобол, треска и др. През 1780 г. е написан лекарственикът на поп Григорий, през 1804 г. – лекарственикът на дядо Илийчо Спицерина от Свищов. От същото време датира и лекарственикът на Тумпаров от Самоков, а от 1833 г. – лекарственикът на Иванчо Келифар.

Най-често срещаните лечебни растения в тези лекарственици са индийското орехче, канелата, карамфилът, сабурът (алоето), сънотворният мак, исиотът. Като лекарства от животински произход се препоръчват зайча или меча мас, овча лой, животинска кръв, животинска жлъчка, пчелен мед и восък, а от неорганичен произход – червен камък, каменна сол и др.

Безспорно най-голямо място в народна медицина на българите са заемали лекарствените растения, или билките. Наименованието „билка“ произлиза от старобългарската дума „биле“. Оттам и народните лечители се наричали билери. В миналото прочути били билерите от Кюстендилско, Дебърско, Златна Панега, Воденско и особено от Янинско. Билерите били две категории – тези, които живеели заседнал живот в градовете и големите села и се казвали хекими, и други, пътуващи, които били в движение. Освен от билерите билки се продавали и в т. нар. ахтарници или спицерии. С лекарствени смеси билерите се снабдявали, като търсели лечебни растения в околностите на населеното място, в което живеели, а малка част си доставяли от чужбина. Брането на билките ставало главно на Гергьовден (6 май), на Св. Елена и Константин (21 май) и най-вече на Еньовден (24 юни), наричан още Св. Иван Билобер. Лекарствата, които билерите препоръчвали, се приготвяли под различна форма, но главно това били чайове, прахове, маджуни, компреси, бани и др.

Въпреки че народните лечители в някои случаи причинявали вреда на болните, през този период е натрупан ценен опит. Показателен в това отношение е примерът на народния лечител Иван Раев, чийто оригинален метод за лекуване на сънната болест с корените на билката лудо биле е приет от световната медицинска наука.

Съкровищницата на народния опит в областта на здравеопазването е предмет на обстойно изучаване, при което всичко ценно от нея се възприема и внедрява в нашата фармацевтична промишленост. Немалко лекарства, като нивалин, леонурин, винкапан, антралакс, розалин и др., приготвени от билки, разнасят славата на България по света.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>