Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн

АЙНЩАЙН (Einstein), Алберт (14.111.1879, Улм, Германия 18.IV.1955, Принстън, Ню Джърси, САЩ) — германски, швейцарски и американски физик. Баща му ръководи малка електрохимическа фабрика. Айнщайн проявява от малък интерес към математиката, физиката и философията. През 1896 постъпва във Федералния технологичен институт в Цюрих, където учи физика. След дипломирането си през 1901 приема швейцарско гражданство. От 1902 до 1909 работи в Швейцарското патентно бюро.

Защитава докторат в Цюрихския университет (1905). През тези години създава математична теория на брауновото движение, прави изключително важното предположение за двойствената природа на светлината, обяснява фотоефекта (като процес на предаване на енергия от фотона на елекроните), флуоресценцията и фотойонизацията, създава специалната теория на относителността, която описва физичните явления в инерциални отправни системи, доказва, че масата m на тялото е пропорционална на енергията му Е и извежда знаменитата формула Е = mc2 (c е скоростта на светлината във вакуум). Става доцент в Цюрихския университет (1909), професор в Германския университет в Прага (1911), професор във Федералния технологичен институт в Цюрих (1912). Връща се в Германия (1914) като професор в Берлинския университет и директор на института „Кайзер Вилхелм“ (днес институт „Макс Планк“), възстановява германското си гражданство и става член на Пруската Академия на Науките.

През 1915, след години на усилена работа, Айнщайн създава общата теория на относителността, която описва природата на гравитацията и уравненията на гравитационното поле. Айнщайновата обща теория заменя Нютоновата теория на гравитационно взаимодействие с пространствено-временно математично описание, в което тялото влияе на характеристиките на пространството в близката околност. Или по думите на американския физик Джон Уилър: „пространството казва на материята как да се движи, а материята казва на пространството как да се изкриви“.

Общата теория обяснява аномалното поведение на орбитата на Меркурий, предсказва отклонението на светлинните лъчи в гравитационното поле на Слънцето (потвърдено при наблюдението на слънчево затъмнение през 1919) и отместването на спектралните линии на атомите в гравитационно поле (открито през 1925). През 1916 — 1917 Айнщайн развива теорията за принуденото излъчване, основа на съвременната квантова електроника. Поканен е като гостуващ професор в Лайденския университет (1920). През 1922 Айнщайн получава Нобеловата награда за физика за 1921 „за заслугите му в теоретичната физика и в частност за откриването на законите па фотоелектрическия ефект“. Работи (1924) върху квантовата теория на идеалния газ (въз основа на публикация на Шатендранаг Бозе); така възниква статистиката на Бозе — Айнщайн. През 1927 изказва съмнение в статистическата интерпретация на квантовата механика на Нилс Бор и Макс Бори. Айнщайн е убеден, че статистиката е само инструмент и фундаменталната теория би трябвало да не е статистическа или както се изразява „Господ не играе ма зарове с Вселената“.

Когато Хитлер взема властта през 1933, Айнщайн не е в Германия и никога не се връща там. Става професор в новия институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940 получава американско гражданство. След избухването на II световна война Айнщайн променя убедения си пацифизъм, като разбира, че само военна сила може да спре нацистката експанзия. През 1939 пише писмо до президента Франклин Рузвелт, в което иска подкрепата му за американските изследвания върху атомната бомба (лично не участвува в тях). След II световна война, ужасен от използването на атомната бомба срещу Япония и от надпреварата във въоръжаването, Айнщайн се обявява за отговорно използване на науката за създаване на по-добър свят, против разработването на водородната бомба (малко преди смъртта си заедно с други Нобелови лауреати подписва декларация против ядреното въоръжаване).

Айнщайн е член на много Академии на Ннауките и научни дружества.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>